Показват се публикациите с етикет Поезия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Поезия. Показване на всички публикации

неделя, 2 септември 2018 г.

НА ЕДНА КРАСИВА ЖЕНА


НАДЕЖДА

Една жена премина и остави
следа от най-прекрасния парфюм,
със нотки на жасмин и на дъбрави.
Видях как той проследи я на ум.

Обърна главата си след нея,
изпил снагата, стройните крака,
събудил се от сънната апнея, 
да я запомни винаги така.

Ще се разминат - повече от ясно.
На спирката тя хвана автобус,
но самотата вече му е тясна
и като фас е - със горчив привкус.

Ще мисли ден, и два, и три за нея.
Ще хване към забравата й влак.
Тя като стара снимка ще бледнее.
А може би ще мине утре пак?


В СИНЬО:





понеделник, 29 януари 2018 г.

ПАНО




ТЯ
На фрезии ухае и през зимата,
не я прекършват лесно ветровете.
На "ти" е и със прозата, и с римата,
умело съчетава цветовете.
Далечна или топла и утробна,
умее да лекува мъжки рани;
да бъде и практична, и удобна.
Да тръгне знае или да остане.
Тя сякаш има ключ за всички брави;
в душата си е вярна като куче.
Прощава, но не може да забрави -
залитнал, се моли да не научи.
Тя знае и сама да оцелява,
но служи, утешава и обича.
Очите и се смеят и прощава
на този, който с поглед я съблича
Да каже "извинявай" не пропуска;
тя има в арсенала две и двеста.
Дори да е на плодова закуска,
тя може планините да премества.
Умее в празник делник да превръща;
когато си на дъното, те вдига.
Не ѝ тежи - върти умело къща.
"Обичам те" кажи, това и стига.
Цветанка Ангелова








вторник, 28 ноември 2017 г.

СЕЗОНА НА ДАНТЕЛАТА



От самотата си плета дантела...Развивам две кълбета с тишина. Преливащи от синьо - сиво в черно те пръстите ми багрят със петна..
. 
По нишките и мислите ми бягат провират се през бримки и възли. Дантелата прилича на очакване планетата ми да се промени... 

Да скъса хоризонта ми лисица и роза да разпръсне аромат. За кратко да ми погостува принцът и някак да ме върне в младостта,
 
която във бутилка безадресна обиколила три пъти света, днес акостира в брюкселска дантела и две кълбета сива тишина...

Дочка Василева






вторник, 21 ноември 2017 г.

АНГЕЛИ


Ангел


По-неуловим от мисъл,
ангелът наминал снощи.
Върху въздуха написал:
„Стой тук. Рано ти е още.“
От леглото ми откраднал
две безсъния, за спомен.
И едно перце му паднало.
И един копнеж огромен
във съня ми се заселил,
за да знам какво сънувам.
Той допълнил: „Я по-смело!
Явно е, че съществувам!”
И излязъл през стъклото,
гладко, без да се пореже.
Стъпвал над снега, защото
знаел, че снегът е нежен.
И защото ще го чакам,
и във знак, че ме наглежда,
той разопаковал в мрака
няколко звезди надежда.
Мария Донева







понеделник, 13 ноември 2017 г.

БЪДИ

Бъди
Бъди за мене изворът във суша,
и даже моя съвест и мерило;

един човек, готов да ме изслуша        
когато ми е тъжно и унило.

Бъди за мен запалена свещица,
когато вън - със нож да режеш мрака.
Бъди за мен онази бяла птица,
която всеки в болката си чака.

Дори несъвършен и много грешен,
без синя кръв, с мазоли по ръцете,
понякога наивен или смешен.
Такъв бъди! Измивам ти нозете.
Цветанка Ангелова



понеделник, 2 октомври 2017 г.

ХУБАВА ЖЕНА 2



ПРЕРОДЕНА

Откривам те, забравила студа,
и времето, и хората, и свяна.
Живота си започвам да редя
отново като книга разпиляна.

Окичих се със нови цветове,
до неотдавна вишна осланена.
Простила съм на всички врагове,
за тебе да осъмна преродена.

Цветанка Ангелова








събота, 16 септември 2017 г.

ХУБАВА ЖЕНА



Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
....................
Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.


Христо Фотев



понеделник, 3 юли 2017 г.

СЪРЦЕТО



"...Самотен ловец е сърцето
без да мисли избира
от любов живее
без любов умира.... "


Миряна Башева





неделя, 19 февруари 2017 г.

ПРЕДПРОЛЕТНО


Когато слънцето успее да пробие
на зимата оловното небе,
във мен започват да препускат
на нетърпението табуни коне.
Тогава се изстрелвам с пълна сила,
зелената стрела на любовта, 
нагоре, през земята, през снега
и с трепета за първа светлина.
КОКИЧЕ съм и с бялата камбанка
звъня с възторжените звук, 
аромат и цвят на ПРОЛЕТТА!


неделя, 26 юни 2016 г.

ЖЕНА В РОЗОВО

ЖЕНА

Когато Бог създавал е жената,
душата си откъснал за модел,
шест дни я ваял от дъгата,
косите ù от звезден лъч изплел.

Намислил си, че трябва да обича,
в сърцето капнал дозата любов,
орисал я на цвете да прилича,
със ангелската хубост бил готов.

Останало очи да изрисува -
от слънцето взел шепа топлина,
от пътя млечен с трепет образувал
зеници от неонова луна.

Изпратил я - богиня, на земята
и устните нашарил ги със грях,
облякъл я с усмивка на зората,
загърнал я със слънчевия смях.

Заръчал ù да пламва като огън,
сълзите ù да бъдат топъл дъжд,
да бъде жаждата... и всеки поглед
пожара да разпалва отведнъж.

Да бъде страстната стихия на морето,
на вятъра - крилатия рефрен,
искрицата, посята във сърцето,
и нежната въздишка нощ и ден.

Велик си майстор, Господи, велик си,
сред всички чудесии на света
дарил си мъжката ни същност
с магията, наречена жена!

Красимир Трифонов




неделя, 12 юни 2016 г.

В СИНЬО И РОЗОВО

ВСИЧКО

Имаш младост и хубост.
            Цялата си една усмивка.
            Даже дърветата те харесват
            и те прегръщат със сенките си.
            Рамото ти изгрява
            като новолуние.
....................................................

Блага Димитрова




понеделник, 6 юни 2016 г.

ЛИЛАВО

Мечтая в лилаво и в лилаво обичам,
летя сред  люляци, ухая на река,
заспивам в облаци, 
събуждам се с комети,
събирам прах от вяра и тъга.

Горя във лилаво и в лилав бриз облечена,
пресичам хилядите хорски суети,
а  сенките им черно-бели
посипвам с лилав прах от слънчеви лъчи.

И пясъчно ранима се разспръсквам,
отчаяно копнея своя бряг,
на който в лилаво ще ме събира някой -
парченце по парченце, цвят по цвят. 

И цяла в лилаво обичана ще светя
с пъстри пеперудени мечтания - 
в градина с люляци ще се разлея
с безброй лилави влюбени ухания.

Пламена Троева




понеделник, 30 май 2016 г.

ГОРЕЩО ЛЯТНО СЛЪНЦЕ

                                              ЛЯТОТО

       УХАНЕН  ЦВЕТЕН  ИРИС  ВИСОКО  ПРИ  ПЧЕЛИТЕ,
ЛИВАДИ  С  БОРОВ  МИРИС  И  СЛЪНЦЕ  -  КАТО  ПИТА,
ЩУРЦИ  В  ТРЕВИТЕ  ЗЛАТНИ,  ПЕТЛИ,  В  ЗОРИ  ПРОПЯЛИ...
КЪДЕ  СЕ  ГУБИ  ЛЯТОТО  -  НИМА  Е  ЗАКЪСНЯЛО?

......................
Галина Вълчева



понеделник, 16 май 2016 г.

ПЧЕЛА


От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева,
и една пчела,
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига,
то и мечтата стига.

Емили Дикинсън
Декорация на буркан с мед за човека,
който харесва подобни "заигравки"



вторник, 10 май 2016 г.

СИНЬО - БЯЛО


По стъклото се стича
в прозрачно пробуждане утрото,
в синьо-бяло облечено.
В бяло-синя одежда
денят се протяга лениво-
бяло-синьо обречен е.
В синьо-бялото,
още сънено,
лунно небе,
синьо-бяло целуват се облаци.
Несъбудено,
сънно проплаква дете,
после в синьо и бяло
заспива отново.
Тихо в мене
във синьо и бяло танцува море
и ме милват
във синьо и бяло вълните му.
В мене зрее копнежа
за лятно небе,
с синьо-бялата ленност
на дните му... 

неизвестен автор

вторник, 26 април 2016 г.

ТАЙНА

Тайна
Феликс Арвер

         Душата ми е тайна, животът ми - стихия.
                                           Аз вечната любов съзнах в едничък миг.
                                           Но трябваше безславно мечтата си да скрия.
                                           Да не научи тя как сдържам своя вик.


                                          Уви! Ще мина - зная - край нея неусетно,
                                          Ще я докосвам с дъх, но ще оставам ням,
                                          Ще се изнижат дните ми до края безответно.
                                          Тъй не събрал кураж да й говоря сам.
                     
                                         Създадена от Бога от милост и от нежност,
                                         Върви по своя път с изискана небрежност
                                         И без да чува воплите, пронизали стиха ми;                                                                         А някой път случайно прочела песента ми,
                                         Така и не разбрала, че ней е посветена:
                                         "Коя ли е щастливката?" - ще пита възхитена.











 


.

неделя, 10 април 2016 г.

ЖЕНА

...........

Жена, що пази приказка в душата си

и от светулки блян извайва, 

която кърпи в нощите земята

и спи на стъпчица от рая.

...........

Ивелина Никова




неделя, 3 април 2016 г.

ИНТИМНО


Дамян Дамянов

Не ме допускай толкоз близо ти

До себе си, щом искаш да съм влюбен

Ех, вярно е, далечното гнети но 

за това пък близкото погубва!

Щом искаш да съм твой, далеч ме дръж -

Далечното е всъщност ореолът.

Една мечта се срива отведнъж

Разбулиш ли я, видиш ли я гола.

Дори една "Мадона" от Рембранд

Погледната от близичко е грозна

И целия и гений и талант

Е в нейната далечна грациозност.

Дори земята, таз, околовръст,

Която отдалеч е рай вълшебен

Отблизо ти се вижда буца пръст -

Пръст, във която ний ще легнем с тебе…






сряда, 30 март 2016 г.

ПРОЛЕТНО НАСТРОЕНИЕ


Пролетно настроение


Политна взорът ми нагоре

ефирен като птичи полет. 

Потъна той сред ведрите простори 

в магията на идващата пролет.

Сред тоя рай от чисти аромати, 

под етера на цъфналите клони 

отново пълна с радост е душата – 

възкръснала мечтата да догони.


Соня Нешева






четвъртък, 7 май 2015 г.

В ОЧАКВАНЕ НА ЛЯТОТО


Вилдан Сефер

Как живите цветя ухаят
с красив и чувствен аромат...
Не ги откъсвай от душата -
без време ще се изсушат.


Поливай ги със порив жаден
и радвай им се всеки път,
когато, милвани от вятър,
на воля щедро те растат...


Не искам чувства от хербарий,
а  обич с нежен дъх и цвят.
И даже да е много кратка,
за цяла вечност си богат...