ПАНО

ТЯ

На фрезии ухае и през зимата,
не я прекършват лесно ветровете.
На "ти" е и със прозата, и с римата,
умело съчетава цветовете.
Далечна или топла и утробна,
умее да лекува мъжки рани;
да бъде и практична, и удобна.
Да тръгне знае или да остане.
Тя сякаш има ключ за всички брави;
в душата си е вярна като куче.
Прощава, но не може да забрави -
залитнал, се моли да не научи.
Тя знае и сама да оцелява,
но служи, утешава и обича.
Очите и се смеят и прощава
на този, който с поглед я съблича
Да каже "извинявай" не пропуска;
тя има в арсенала две и двеста.
Дори да е на плодова закуска,
тя може планините да премества.
Умее в празник делник да превръща;
когато си на дъното, те вдига.
Не ѝ тежи - върти умело къща.
"Обичам те" кажи, това и стига.

Цветанка Ангелова