на зимата оловното небе,
във мен започват да препускат
на нетърпението табуни коне.
Тогава се изстрелвам с пълна сила,
зелената стрела на любовта,
нагоре, през земята, през снега
и с трепета за първа светлина.
КОКИЧЕ съм и с бялата камбанка
звъня с възторжените звук,
аромат и цвят на ПРОЛЕТТА!
Няма коментари:
Публикуване на коментар