Тайна
Феликс Арвер
![]()
Душата ми е тайна, животът ми - стихия.
Аз вечната любов съзнах в едничък миг.
Но трябваше безславно мечтата си да скрия.
Да не научи тя как сдържам своя вик.
Уви! Ще мина - зная - край нея неусетно,
Ще я докосвам с дъх, но ще оставам ням,
Ще се изнижат дните ми до края безответно.
Тъй не събрал кураж да й говоря сам.
Създадена от Бога от милост и от нежност,
Върви по своя път с изискана небрежност
И без да чува воплите, пронизали стиха ми; А някой път случайно прочела песента ми,
Така и не разбрала, че ней е посветена:
"Коя ли е щастливката?" - ще пита възхитена.
|
| ||||||||
Няма коментари:
Публикуване на коментар