понеделник, 28 април 2014 г.

ЦВЕТАН ПАНЧОВСКИ - ХУДОЖНИК И ПРИЯТЕЛ 17

С благодарност към ЧАВДАР РАШКОВ, който не живее в Панагюрище, но организира снимането на неговата картина - спомен от ЦВЕТАН ПАНЧОВСКИ!



четвъртък, 24 април 2014 г.

ЦВЕТНО

Облаци и дъжд, дъжд, дъжд... Вали като в "Сто години самота" на Габриел Гарсия Маркес, светла му памет! Тук вали разплакано а на мене ми се иска да ми е цветно, цветно. Направих го. Нека ви е цветно, независимо от всичко! 






вторник, 22 април 2014 г.

СЛЕДПРАЗНИЧНО

Наскоро поетесата Мая Попова представи в Панагюрище своята стихосбирка "Сюжет за пренаписване". Прочете и стихотворение, невключено в стихосбирката, което ме хвана за сърцето, изстиска го, сякаш беше изпрана дреха и го остави без капчица кръв. След това ми подари листа с него.


След шалтера


Готово! Загасих го! Спрях й тока.
Затягам си колана за излитане.
След малко ще съм толкова високо,
че тъмното ще бъде ослепително.
Горите ще са някакви си храсти,
а ручеите - криви магистрали.
Красивият безупречен кадастър
последния ми поглед приковал е.
Поставям очилата - миг, поспри се!
Сънувам ли, наяве ли е, истина?
С цветя там долу някой е написал
отчаяни две думи само: "Писна ни!"
Децата ни - прогонени без време -
оставили са свои отпечатъци!
Виновниците - дявол да ги вземе
ведно с уродливите им придатъци!
Не стига само силно да ви мразя,
че грозно сте ни вписали в сценария.
Проклинам като майка, че съм тази - 
последната, напуснала България!


Аз не искам да съм последната, напуснала България, но децата ни не са тук. И в тихия ни дом празниците са ... празни. За да се спасим от тишината и пустотата се отдаваме на празнични действия и ритуали така, както се прави в очакване да пристигнат децата ти. Бях на църква на Цветница и взех върбови клонки за всички. А за Великден украсих всичко, което успях. Нищо от направеното не споделихме с децата си на живо, но използвам вируалната възможност. Направихме меденки и курабийки.



Боядисахме яйца и нарекохме първите три червени яйца да нашия и техните домове! Нямаше малки деца у дома, затова нарисувах с първото яйце  кръстчета на снимките на внуците си.



А после подредих декорация за двете внучета - пролетна кошничка за момиченцето и влакче за момченцето.



Направих и питка. Наскоро се научих да меся питки и открито се хваля с новото си умение. Поредното съжаление - не я споделихме с децата ни.



Бяхме на църква, посрещнахме приятели на кафе, но самотните празници са много дълги, така че  имах време за още нещо. Като да направя декоративна чашка за яйце, разбира се в любимите цветове на внучката ми.




И пак имах още време - колкото и за декоративна чинийка.



Това е: усилията, които запълниха времето ми, но не и душата ми. За сълзите - ще го спестя. Едва ли ще съм последната  майка, напуснала страната ни, но ако го направя, със сигурност няма и да съм първата.




понеделник, 14 април 2014 г.

СИНЬО - БЯЛО МЕЧТАНИЕ


По стъклото се стича

в прозрачно пробуждане утрото,

в синьо-бяло облечено.

В бяло-синя одежда

денят се протяга лениво-

бяло-синьо обречен е.

В синьо-бялото,

още сънено, лунно небе,

синьо-бяло целуват се облаци.

Несъбудено,

сънно проплаква дете,

после в синьо и бяло

заспива отново.

Тихо в мене 

във синьо и бяло танцува море

и ме милват

във синьо и бяло вълните му.

В мене зрее копнежа

за лятно небе,

с синьо-бялата ленност

на дните му... 


HRISTAM от  АБФ форум2008 г.








петък, 11 април 2014 г.

ЦВЕТАН ПАНЧОВСКИ - ХУДОЖНИК И ПРИЯТЕЛ 15

12.04.2014 г.
ЗДРАВЕЙ ПРИЯТЕЛЮ!
До днес събрахме и публикувахме 62 твои произведения. Много ли е, малко ли е? Много, защото го направихме само за един месец. Малко, защото  си оставил безброй прекрасни неща след себе си. Имаме събрани още и да събираме още.
Където и да си, ние те помним.
Липсваш ни.
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ТИ ПАМЕТ!


Автопортрети на Цветан Панчовски























сряда, 9 април 2014 г.

ЦВЕТАН ПАНЧОВСКИ - ХУДОЖНИК И ПРИЯТЕЛ 13


СНИМКИ  НА ЦВЕТАН ПАНЧОВСКИ

С благодарност към Стоян Радулов, който обработи снимките за публикация!















ЦВЕТАН ПАНЧОВСКИ - ХУДОЖНИК И ПРИЯТЕЛ 12

СТЕНОПИСИ

Два стенописа, които Цветан Панчовски направи в голямата зала на административната сграда на "Оптикоелектрон", Панагюрище.







вторник, 8 април 2014 г.

ЧЕРНО-БЯЛА КЛАСИКА

Съвет на Коко Шанел: 

Смело комбинирйте черния и белия цвят, които заедно са идеални.




понеделник, 7 април 2014 г.

ЦВЕТАН ПАНЧОВСКИ - ХУДОЖНИК И ПРИЯТЕЛ 11

Павлинка Долджева


Да издирвам приятели и картини  на Цветан Панчовски за мен се оказа по-леката част за реализация на виртуалната изложба. По-трудната част е писането за него. Притеснявах се дали мога да предам с думи емоционалната обагреност на спомените си. След много колебания бях наясно, че със сигурност няма да успея, но е по-добре да го направя – кратко и така, както мога.
Моите спомени: Цецо и неговото място за всеобитаване – хола на апартамента, затрупан с готови и още незавършени картини, платна и рамки за следващи картини. Когато изгарящата го страст да рисува  изпреварваше доставката на рамки и наличие на платна, правеше това върху вече готови картини. Хола, освен ателие беше и място за много гости. Мирис на бои, кафе, цигари и талант, музиката на Висоцки, като неизменен фон на работата му. Усещане за творец от голяма величина. Винаги съм влизала там с респект, сякаш влизам в храм.
Първият ми подарък от него не беше картина, а музика – касета с песни на Висоцки.
Следващия беше картина.
Във фоайето към столовата на „Оптикоелектрон” имаше изложба на Цецо. Говорейки за нея му казах коя картина харесвам най-много. Той обясни, че картината е собственост и е взета само за изложбата. Гледах тази картина всеки ден, спирах пред нея пак и пак… Беше като обсебване. След няколко месеца изложбата беше заменена с творби от художествената галерия в Пазарджик. А след още няколко месеца Цецо се „самопокани” на рождения ми ден и … ми подари ТАЗИ картина. И за да се спаси от емоционалния ми изблик – разбирайте „сълзи”, директно разпореди: „Дай чук и пирон, защото сам ще я закача, където съм решил.” Не съм променила мястото й до момента. Цецо беше по творчески разсеян, а  този жест беше толкова планиран и организиран, че ме вълнува и до днес. Лентата на подарената касета с Висоцки след много слушания се скъса, но след време намерих  песента, която по неясен за мен начин, винаги съм свързала с картината.


Картината: Зима






Иван Долджев


Трудно ми е да пиша за Цецо – голям художник, голям човек и още по-голямо сърце. Незаменим приятел, след който остава празно място. Познавахме се още като ученици в София, той в художествената гимназия, аз в техникума по електроника.
След идването му в Панагюрище гостуваше на семейството ни и не пропускаше рожден ден. Тази година и двамата станахме на 60. Разликата ни е само 6 дни. Очаквах го да влезе с един специално нарисуван акварел и да каже: „Ще празнуваме ли?”. Само че, аз съм тук, а той наднича към нас от картините си и много се надявам да е щастлив там, където е. Спомените ми с него са много, но ще разкажа случка, която не е свързана с мен, а е за умението му да общува с всички.
Един ден Цецо, недоспал и без настроение сподели, че рисуването не върви и не върви. Липсвал му един нощен приятел. Цецо живееше на първи етаж и рисуваше предимно в нощните часове. Една доста ранна сутрин от прозореца му се чул шум като от хвърлени камъчета. Надникнал, а долу, в тъмното стои мъж. „Кажи, бая?” казва Цецо, а човекът започва да обяснява, че отива да подкарва овце за доене, ама от снощи е без цигари и сега няма откъде да си купи, та потропал на единствения светещ прозорец, с надеждата отвътре да му отвори пушач. Цецо пушеше 100мм Малборо. Запалил цигара, подал я на човека, а той дръпвайки от нея вика: 
 - Немаш ли от наште?
 - Кои са „ваште”? – пита Цецо, а непознатия казва, подсмърчайки от нощния хлад: 
 - Ми, Арда…
 Побъбрали си с баята. Цецо му дава още няколко от своите цигари, поръчал му на другата сутрин пак да чукне на прозореца и човека си тръгнал
На другата сутрин чука на прозореца, а Цецо му подава кутия Арда със заръката утре отново да намине. Пак побъбрали и… така няколко нощи. Явно на човека смяната да подкарва овцете e  свършила и една нощ не почукал. Цецо не рисува – чака почукване, но няма. Няма и на следващата нощ: „Чакам го и не мога да рисувам. Много ми липсва приказката с него”. Питахме го, какво толкова са си говорили, а той: „Много убав човек и си немаше цигари.”
Такъв беше Цецо!
И ми липсва!


Слънчоглед


Младост



Триптих


неделя, 6 април 2014 г.

ЦВЕТАН ПАНЧОВСКИ - ХУДОЖНИК И ПРИЯТЕЛ 10

6 АПРИЛ, НЕДЕЛЯ 


Ден, подходящ за посещения  на картинни галерии – виртуално. Само с картините на Цветан Панчовски. 

Национална художественна галерия - София


Национална художествена галерия - София


Художественна галерия - Пазарджик

Художественна галерия - Пазарджик


Художественна галерия - Велинград


Художественна галерия - Велинград


Художественна галерия - Велинград


Исторически музей - Панагюрище






петък, 4 април 2014 г.

ЦВЕТАН ПАНЧОВСКИ - ХУДОЖНИК И ПРИЯТЕЛ 9

Днес нашата виртуална изложба с творби на Цветан Панчовски се обогати с две картини, собственост на Рада Панчовска.