понеделник, 31 март 2014 г.

ЦВЕТАН ПАНЧОВСКИ - ХУДОЖНИК И ПРИЯТЕЛ 6


С благодарност към Пенчо Карапенчев от гр. Стрелча, който ни дава възможност да видим стенописите на Цветан Панчовски в неговия дом.







И един портрет на дядото на Пенчо Карапенчев





неделя, 30 март 2014 г.

ЦВЕТАН ПАНЧОВСКИ - ХУДОЖНИК И ПРИЯТЕЛ 5

С огромна благодарност публикувам писмото на Петя Михайлова и снимките, които ни изпрати.

Здравейте,
С удоволствие Ви изпращам няколко снимки на картини на Цветан Панчовски, които са подарени на моя баща Нено Илчев. Навярно не съм успяла да заснема всичките, мисля че има още няколко, а и качеството на снимките не е много добро, но много ми хареса идеята Ви да си спомним за един прекрасен човек и талантлив художник.
Цветан често гостуваше у дома, работеха заедно с баща ми, бяха приятели. В спомените ми той ще остане с широката си усмивка, страхотното си чувство за хумор, пословичната самоирония която притежаваше. За мен този голям човек имаше душа на дете, чиста, непорочна и лишена от злоба. Той се раздаваше за приятелите си. Може би затова си отиде толкова рано, той не беше за този враждебен свят. Пет години след него си отиде и баща ми. Може пък отново да са заедно, някъде там....
Картините на Цецо и до днес красят къщата ни в Панагюрище, винаги ги показвам на децата си и с удоволствие им разказвам за колоритния им автор, който чрез тях продължава да бъде част от нашия живот!

Петя Михайлова













вторник, 25 март 2014 г.

ЦВЕТАН ПАНЧОВСКИ - ХУДОЖНИК И ПРИЯТЕЛ 4


 С благодарност към Стайо Гарноев, който предостави автопортрет на Цветан Панчовски, рисуван в студентските му години. Трябваше да препиша текста на компютъра, но е толкова истински, толкова неподправен, че предпочетох да го сканирам в автентичния му вид.

СТАЙО ГАРНОЕВ







понеделник, 24 март 2014 г.

ПРОЛЕТНА ЛЮБОВ



Милиони пеперуди - красота,
към мен изпращаш със очи,
трепкат, пърхат със крилца,
докосват вътрешните ми стени.
А допирите им са пролетно разлистване
на копнежи, с аромата на цветя,
цъфтящи по лицето, до усмихване,
устните, превръщащи в трева,
в която вятърно нагазваш боса,
със стъпки от червена мекота,
след себе си оставяш захаросани,
кристали от целувчена роса
и шепи от разтварящи се пъпки,
обвити от кристален небосвод,
разбуждам се под меките ти стъпки:
Да бъда пролетна любов!

Автор: Деян Димитров





ПЪСТРО, ЦВЕТНО, ВЕСЕЛО КАТО ПРОЛЕТНА ЛЮБОВ

сряда, 19 март 2014 г.

ПЪРВА ПРОЛЕТ



Тя идва да ти каже “усмихни се” 
и подканя те за нов живот. 
Смело заявява “промени се”, 
че щастието ти не е порок.

Тя идва, казвайки ти: “Усмихни се, 
аз съм пролет, нося ти надежда. 
За мечтите истински бори се 
и главата си недей да свеждаш!”


Пепи Урдова 



       
                                                ПРОЛЕТТА НА ЖИВО У ДОМА


ПЪРВИЯ КУКУРЯК ВЕЧЕ НА КАРТИЧКА

вторник, 18 март 2014 г.

МУЗИКА


18 март
17:30 ч.– Панагюрище,Театър Дом - паметник, камерна зала - Продукция на класовете по пиано, пеене, китара и цигулка при ОШИ „Евгений Зумпалов” с преподаватели В. Маслева, Ж. Райнова, П. Филина.
Беше вдъхновяващо!




понеделник, 17 март 2014 г.

ДЪГА


Дъгата прилича на мост над земята,
окичен с байрачета от седем цвята.

Слънцето, златното, по нея минава,
всичко от нея по-весело става.

Синьо и жълто, червено, зелено…
Само едно й е зле наредено.

И то е това, че тя иде след буря,
която огради и къщи разтуря.

А мисля: нима ще е грешка голяма,
бурята, просто така, да я няма?

Дъга, без да има гърмене зловещо,
това би било най-чудесното нещо!

Най-чудесното нещо би било на земята,
мирът да се сключва преди войната!
Джани Родари


За едно малко момиченце - Дъга от цветя

четвъртък, 13 март 2014 г.

ЦВЕТАН ПАНЧОВСКИ - ХУДОЖНИК И ПРИЯТЕЛ 3


Цветемира Загорска


Да познаваш човек като Цецо е не просто удоволствие. Той беше Човек с главно "Ч". Бохем и приятел.
Живееше за момента и се радваше на всеки ден. Приятели имаше безброй... Но винаги беше сам. Сам в мислите си и сам в чувствата си. Рисуваше затворен в ателието си и пушеше... Много. Така го помня вечно с цигарата в уста. Рошавата му коса и очилата с дебели стъкла. 
Казвам се Цветемира Загорска и съм дъщеря на един от големите приятели на Чичо Цецо, Петър Петров. Детството ми премина в родното село на Цветан и баща ми - село Оборище. Смехът и шегите бяха неизменен негов спътник. Картините, които рисуваше почти винаги подаряваше на приятелите си. Един от които е и моя баща.  Картините са собственост на Петър Петров.





















сряда, 12 март 2014 г.

ПРОЛЕТНА ИГРА

НИНА РАДУЛОВА

 ИГРА

Като песен
от полята
днес препускам
в утринта
и с уханен,
цветен вятър
бързам
да те упоя.
Та сърцето твое,
с пулс неравен
през света,
да приеме
тази свежа
и живителна игра.
Весел пръстен
да дарява
с топли устни
от любов.
С луда вярност
да създава
дар вълшебен,
стар и нов.
Радост - нежност,
твоя съм.
Вик - надежда
зрее в мен.
Като песен
от полята
днес препускам
в утринта.




вторник, 11 март 2014 г.

ЦВЕТАН ПАНЧОВСКИ - ХУДОЖНИК И ПРИЯТЕЛ 2



С благодарност към Ана Ракова за предоставената снимка на картина!


Ана Ракова:


Приятелю, за четиридесетия ми рожден ден ти ми нарисува мечта и щастие. Това не се забравя......
Поклон!







понеделник, 10 март 2014 г.

ЦВЕТАН ПАНЧОВСКИ - ХУДОЖНИК И ПРИЯТЕЛ



Портрет на Цветан Панчовски 
от брат му Манол Панчовски



На 25.01.2014 год. Цветан Панчовски щеше да празнува своя  юбилей – 60 години..
На 12.04.2014 год.  се навършват 15 години от неговата нелепа смърт.
И двете годишнини изглеждат странно невъзможни. Не може Цецо да бъде на 60, защото е млад, такъв, какъвто го помнят всички, които са негови приятели и до днес. Не може и да не е сред нас, защото неговото присъствие, от картините, които имаме е постоянно. Не може…
Затова малка групичка от неговите приятели решихме да отбележим и двете дати с една виртуална изложба на картини, които притежаваме и удоволствието от които да споделим с много повече хора. Чрез тази публикация искаме да поканим всички, които имат картини, да направят снимки и разкажат поне един спомен за него. Трудно е да разкажеш един спомен, когато имаш много – тогава ни изпратете повече. Изпратете ни и снимки на всички свои картини – независимо колко са големи и с каква техника са рисувани. Желанието ни е тази публикация да бъде споделена от колкото се може повече хора, за да достигне и до тези приятели на Цецо, които не сме успели да намерим, където и да са те – в България или в чужбина. Моля, изпращайте снимки и спомени на електронна поща: p_doldzheva@abv.bg  
Обнадеждени сме, че идеята ни ще бъде добре приета и за да направим голяма  сбирка от картини и разкази – толкова голяма, колкото нашия приятел заслужава като подарък за рождения му ден и да запазим паметта му светла – не само за нас, а и за всички, които ценят неговото изкуство.



СПОМЕНИ И КАРТИНИ НА СЕМ. НИНА И ИВАН РАДУЛОВИ

ЩЕДРОСТТА и ЦЕЦО

от Нина РАДУЛОВА


Изписвам щедро, с главни букви ЦЕЦО - името на Цветан Панчовски, с което го назовавах (и не само аз), по време на срещите ни между приятели, защото той беше ЧОВЕК и ТВОРЕЦ (с главни букви, б.а. ).
Споменът ми за него може да бъде описан само с една дума: „ЩЕДРОСТ“!
Благодарна съм на съдбата, че прояви щедрост и ме срещна с Него - в Машиностроителен комбинат „Оптикоелектрон“, където бяхме колеги в периода 1982-1988 г. Защото, освен с щедрия си ръст и щедрата си фигура (и през ум не му минаваше да отслабне, защото ще изгуби своя чар, б.а.), ЦЕЦО беше олицетворение на щедър дух:
ЩЕДРОСТ в таланта - рисуваше непрекъснато, по всяко време - изключителна енергия и продуктивност в живописта, стенописите, в рисунката и графиката, и още, и още…
ЩЕДРОСТ в интересите - добър събеседник при спонтанно възникнала тема (за приятелството, за музиката и други)…
ЩЕДРОСТ в добротата - винаги готов за приятелите си (дори и когато е изморен, дори и среднощ), винаги в плен на емоцията да дарява...
ЩЕДРОСТ - в пушенето на цигари (по 2-3 кутии на ден марка Mаrlboro), в пиенето на кафе, в безконечните задушевни разговори с приятели, в черпенето със знаменитата троянска ракия…
При една от визитите ни (с моя съпруг Иван) в служебния му апартамент в Жилищен комплекс „Оптикоелектрон“, в хола (хранилище на картини) беше приготвил няколко мащабни платна за тематична изложба по повод Трети март - Освобождението на България. Деликатно се интересуваше дали ни въздействат. Бяха прекрасни! Но аз бях впечатлена от една картина, забутана в ъгъла, която случайно зърнах и тя ме плени с мисълта: „Та това е Надеждата!“ Споделих емоцията си… И когато си тръгнахме (късно в полунощ, б.а.), на вратата ЦЕЦО ни спря, за да ни подари тази картина. Аз се противях. Но той си сложи ръката на сърцето с молба да не го натъжаваме… От тогава с тази надежда, с тази картина „Настроение“ ние сме неразделни, тя е винаги с нас у дома…



 


Друг път беседвахме за поезията и аз споделих, че много харесвам стиховете на Робърт Бърнс (считан за национален поет на Шотландия), но преди всичко „В цъфналата ръж“. Споделям го с Вас, в превод на Владимир Свинтила:

Идейки си запъхтяна 
вечерта веднъж, 
Джени вир-водица стана 
в цъфналата ръж. 

Джени зъзне цяла, Джени 
пламва изведнъж. 
Бърза, мокра до колени, 
в цъфналата ръж. 

Ако някой срещне някой 
в цъфналата ръж 
и целуне този някой 
някого веднъж, 

то нима ще знае всякой 
де, кога веднъж 
някого целувал някой 
в цъфналата ръж? 

Не след дълго, ЦЕЦО пристигна у дома с великолепен подарък - графика по това класическо произведение! Толкова бях и съм щастлива, че „В цъфналата ръж“ е притежание на сем. Радулови. 




Почитател съм на симфоничната музика, ЦЕЦО - също! Харесваната от мен „Рапсодия в синьо“ на Джордж Гершуин (американски композитор и пианист), вдъхновява ЦЕЦО да създаде и ми подари едноименната картина, която е неговата симфония на ЩЕДРОСТТА…






ВИНАГИ ЩЕ БЪДЕ С МЕН!

Иван РАДУЛОВ






Освен голям творец, Цецо беше преди всичко човек и голям приятел, по детски наивен в добротата си, хитроумен и чаровен събеседник, с когото няма как да скучаеш. 
Казвам „беше“, но духът му присъства чрез картините и спомена ежедневно в дома ни. Когато нарисува този портрет, бяхме приседнали на чаша кафе след изморителна командировка в ателието му. Изчезна за секунди и се появи с кадастрон и опаковка маслени пастели. Седна и започна да рисува - спонтанно и със замах. Не знаех какво рисува и реших незабелязано да се измъкна, но гласът му ме спря: „Остани така и не мърдай… Не гледай към гробищата, за там ни е още рано. Гледай по-ведро, ей натам към „Света Богородица“ (параклиса), към боровете и ще видиш какъв портрет ще ти избачкам“. 
И го изрисува, въпреки, че аз едва се държах от умора  - то си личи и от портрета. Цецо умееше да хване не само чертите, но и духът и моментното състояние на човека.
След това духна някакъв фиксаж, за да се задържи пастела, обърна се и рече: „Ванка, ти тая година правиш четирийсе, нали?... Да си жив и здрав поне още два пъти по толкова, пък и аз да те гоня…“.  Не ме догони, но винаги ще бъде с мен!








събота, 8 март 2014 г.

8-ми МАРТ

Днес е 8-ми март.  Чувствам раздвоена в отношението си към този ден. Искам да съм жена и майка и баба през цялата година - обичана, уважавана и щастлива. Но защо пък да няма и един по-специален ден в годината за засвидетелстване на такова отношение. И се замислих за героите от войните - всеки ден минаваме покрай някой паметник - понякога го забелязваме, понякога не, но на съответния празник отдаваме по-специална почит към тях. Замислих се и за  ежедневните отношения в семейството и с приятелите ни. Чувствата ни са взаимни - и за обичта и за уважението и за щастливите мигове. Ще искам ли да ме уважава човек, когото аз не уважавам? Ще бъда ли щастлива ако близките ми не са? Ще получавам ли обич, ако не давам такава?
Опитах се да си спомня за други  8 мартенски дни. И не си спомних кой знае какво, освен един ден. Работех обществена работа и този ден беше изключително натоварен /няма да навлизам в детайли/ и в ранния следобед, когато всички вече бяха "запразнили"  се чувствах направо изтощена. Прибирах се към дома си с мисълта, че не искам празник - искам само у дома да бъде топло, тихо и спокойно. А когато отворих вратата ме лъхна аромат на сладкиш, беше топло  и звучеше тиха музика. И сега, когато пиша това все още се чувствам както тогава - седнах  и се разплаках. Имах всичко, от което се нуждаех и ми беше трудно да обясня на разтревожените въпроси защо плача. При толкова много получени подаръци и цветя за толкова празници на жената аз помня точно този 8 март - в детайли. Със сигурност е имало и цветя и подарък, но не си ги спомням. Знам, че всеки е щастлив с нещата, които харесва и ако искаш да празнуваш, това ще се случи, ако не искаш да празнуваш - също.
Днес празнувах /за съжаление в отсъствието на много от любимите ми хора/ и не очаквах изненади, а участвах в тях.  Заедно със съпруга ми направихме картичката, с която той ме поздрави. Заедно, защото преди няколко години, когато по силата на обстоятелствата бяхме далече един от друг той запази последния цвят на една орхидея, предназначена за мен и го хербаризира. А сега аз вложих тази орхидея в картичка. И тази картичка няма как да бъде дадена на друг - нейната сантиментална стойност е много висока.


 Сутринта имаше  кафе с приятели, на които благодаря за посещението.
А след това пак заедно със съпруга ми подготвихме обяда.




Това беше моя 8-ми МАРТ. С чаша черевено вино, орхидеи и тиха музика.
А вашия?



сряда, 5 март 2014 г.

ДОКОСВАНЕ



Засмееш ли се 
и очите ти се смеят.
И става още по-красиво 
твоето лице,
докосвано от слънцето.
Луната в тебе се оглежда,
в твойто тяло.
А въздухът на дъб
и планина ухае.

Автор: Денка Иванова

В края на лятото на 2011 г. имахме няколко прекрасни слънчеви дни в Троянския балкан. И като част от програмата ни беше посещение в Троян. Там на търговската улица се кипреше магазинче "Панагюрище". Естествено, че влязохме. И още по-естествено и топло разговаряхме с дамата вътре. А накрая тя ни подари своята стихосбирка "Нощите на огъня" с автограф "На Павлинка - докосвай..." 

Днес моето докосване е в розово!



неделя, 2 март 2014 г.

МАРТЕНИЦА

НЕТРАДИЦИОННА МАРТЕНИЦА
ОБИЦИ ЗА МАРТ И ВСЕКИ ДРУГ МЕСЕЦ - ЗА ТРАДИЦИЯТА: 
ДА СИ БЯЛА И РУМЕНА