петък, 31 януари 2014 г.

неделя, 26 януари 2014 г.

БИЖУТА ОТ ХАРТИЯ 3





Нарекох този комплект просто Грей, заради неговия цвят.



А след това го изпробвах в розови нюанси


...и в лилави.



ДЕТСКИ КАРТИЧКИ






Тази картичка беше предназначена за рождения ден 
на един мнооого млад господин!


Дъгата, която направих за много скъпа на сърцето ми годишнина - 6 години 
от създаването на Дневен център за деца с увреждания, Панагюрище



Влакчето, с което моя едногодишен внук ще пътува 
към щастливото си детство. 
Идеята за него видях преди доста време в интернет
 и за съжаление не мога да цитирам източника, за което се извинявам на автора.

събота, 18 януари 2014 г.

БИЖУТА ОТ ХАРТИЯ


"Дантелено" кръгче 1
Направих колието като много скъп спомен
от слънчевата оранжева рокля на една моя приятелка.


Зелена Япония
Това название беше първото, което ми хрумна докато го правех.





понеделник, 6 януари 2014 г.

Някъде в Европа, някъде в България….



Някъде в Европа, някъде в България, някъде в едно село живеят двама самотни мъже. Дядо Вълко тази година ще навърши 90 години.  Цял живот е бил овчар и отдавна вече е пенсионер. Чете без очила. Чете всичко, което му донасят внуците – вестници, всякакви списания  и слуша новините. Той е готвачът вкъщи. Единствения  му син е на 66. Христо също е пенсионер. Съпругите им вече не са между живите. Отишли са си от този свят – първо младата, а няколко години по- късно и старата. Е, не са съвсем самотни – дядо Вълко има двама внуци, които са семейни, имат по едно дете и живеят в голям град. Идват когато могат или когато е наложително. До тук нищо, което може да направи някому впечатление, но… 

Това е улицата, на която се намира техния дом. Не е павирана, не е и асфалтирана, но в ъгъла до портата домакините са направили „комшийски клуб”. Клубът е дело на Христо.








„Дивана", „табуретките”  и масата са от пънове, които са боядисани в бяло, а облегалките са „тапицирани” със старото синьо одеяло на цветя. Внучката е закачила цвете в ъгъла, което никой не е откраднал. Тук се събират съседите на раздумка, цигара и почерпка с плодове от градините.



Високо горе се вее българското знаме. Не е скъсано, а само се е подгънало от вятъра. И е чисто. Не знам дали е уместно, но май тук е мястото да кажа, че преди няколко години се разходих в квартала с чуждестранните посолства в Берлин. Много красив квартал, с красиви сгради на посолствата, пред които, разбира се, имаше знамената на съответните държави. Единственото избеляло, позагубило ясните си цветове и доста замърсено от атмосферните условия беше българското знаме.
Сега, неволно сравнявайки нещата, нещо ме свива под лъжичката и в гърлото ми се събира горчива бучка. Без никакво чувство за ирония сериозно се замислям дали да не отправя покана към посланиците на България на гости в този дом.
Това беше само малко отклонение.

Нека влезем вътре.



Поглед към портата отвътре. Виждате ли малкото кръгло нещо на входната врата?  Огледалце от стара газена лампа. Добре е преди да излезеш на улицата да погледнеш чисто ли е лицето ти и сресана ли е косата ти.

А синята дантела на керемидите на съседската стопанска сграда?!?




Следва вътрешната врата.


Тук трябва да призная, че моя фотоапарат е далеч от всяка претенция за качество на снимките, но този ден светлината беше на моя страна.

Вече сме  в двора и това е пътеката към къщата. Знаете ли от какво са направени стълбчетата? Цимент, отливан в кофички от кисело мляко, с арматура за съединяването им две по две, а също и за халкичките, придържащи  въжето. Миналата зима Христо ги е подготвил за лятото.




Къщата е строена в средата на миналия век. Боядисана е през 1958 г., както се вижда от надписа.





А по-надолу на стената има елемент, който говори за грижовност и дълговечност на нещата тук.




Встрани до къщата има пристройка, която  някога е посрещала повече от 30 човека на гости. Днес е кухня и място за почивка на възрастните хора





В кухнята, където Христо се е погрижил да е красиво дори на сушилника за съдове.



Пак там, най-невероятната радиоточка.



Между пристройката и една стопанска сграда -  малко зелено кътче и синьо комшулуче.


В миналото стопанските сгради са приютявали овце, свине, кокошки. Имало е кон и каруца. Днес от бившето жилище на коня е останал спомена  и измайсторените от Христо кончета на вратата, а помещението се използва за съхранение на дърва за огрев.



В този дом всяко нещо създава усещане да дълго обмисляне на детайлите, майсторско изпълнение и трайно поддържане във времето.

Този „бойлер” от боядисания в синьо варел е монтиран зад дворната чешма, която има кранове за топла и студена вода и така е осигурен комфорта при миенето на големи съдове.






В близост до кладенеца е малко езерце, в което съседските деца са пуснали рибки, а дядо Христо е дал обещание да се грижи за тях, което стриктно спазва.









И прекрасния двор. Идеята за него е на младите. Те са осигурили материалите  и проекта. Останалото е ежедневна грижа от страна на Христо.














И няколко акцента:




Камъкът, на който Христо е помогнал мъничко, за да видят и другите това, което той е видял преди своята намеса.



















Зелената облицовка на беседката.






И вътре в беседката










Дядо Вълко, седнал в беседката.



Това е домът, в който можеш да дойдеш и без покана, но след това все ще ти се иска да те поканят да отидеш отново. Домът, в който детайлите имат значение, добрите отношения също. Домът, в който младите идват не толкова често, колкото ги очакват и  колкото на тях им се иска. Тук, обаче, е техния истински дом, който двамата възрастни мъже поддържат с много усилия и любов, за да е готов да ги посрещне.

Някъде в Европа, някъде в България, в едно село – Старосел.