СЕЗОНА НА ДАНТЕЛАТА

От самотата си плета дантела...Развивам две кълбета с тишина. Преливащи от синьо - сиво в черно те пръстите ми багрят със петна..

. 
По нишките и мислите ми бягат провират се през бримки и възли. Дантелата прилича на очакване планетата ми да се промени... 

Да скъса хоризонта ми лисица и роза да разпръсне аромат. За кратко да ми погостува принцът и някак да ме върне в младостта,

 
която във бутилка безадресна обиколила три пъти света, днес акостира в брюкселска дантела и две кълбета сива тишина...

Дочка Василева