НАДЕЖДА
Една жена премина и остави
следа от най-прекрасния парфюм,
със нотки на жасмин и на дъбрави.
Видях как той проследи я на ум.
Обърна главата си след нея,
изпил снагата, стройните крака,
събудил се от сънната апнея,
да я запомни винаги така.
Ще се разминат - повече от ясно.
На спирката тя хвана автобус,
но самотата вече му е тясна
и като фас е - със горчив привкус.
Ще мисли ден, и два, и три за нея.
Ще хване към забравата й влак.
Тя като стара снимка ще бледнее.
А може би ще мине утре пак?
В СИНЬО:
Няма коментари:
Публикуване на коментар