Преди
няколко дни разбрах, че има Международен ден на бабата. Замислих се, защо път точно на
бабата, а къде е дядото? И…потърсих в Google. Та така – единственото нещо,
което ми се видя приемливо беше, че
месец октомври е обявен за месец на възрастните хора и от там пък на баба и
дядо. Хубаво, ама аз продължавам вътрешно да си споря върху този „Ден на бабата”. Все ми липсва част от семейния пъзел, където
освен баба има и дядо, който определено има място там. Поразрових в папките със снимки на внуците ни и ето какво видях там:
Всяко внуче е получило своите уроци за строеж на кули и
удоволствието очевидно е взаимно!
После дядо е получил награда – лечебен масаж. Точно този
масаж е в състояние да излекува всяка дядова болежка и дори дископатия!
Дядото активно участва в храненето на детето и задължително е по неправилния начин. Да не говорим пък за това, че малката не
може да обясни защо не иска вечеря. То пък и как да иска, като е доволно
похапнала бисквитки преди това, а дори не е била на масата! Невръстният младеж е в още по-трудна ситуация.
Сложно е за родителя да разбере обяснението, че дядо го е хранил с „най-дългото сиренце” и
той отново иска точно такъв обяд, който е абсолютно непонятен за въпросния
родител.
И какво още може един дядо?
О, да – може да забавлява и едно чуждо внуче. Това пък не
никакъв проблем – дай му кренвирш и няма нищо по-лесно!
А когато остави горкото току-що проходило човече само да си
пробива пъртина в снега!!!
Да си дядо е изключителна отговорност. Трябва да научиш
внуците си на толкова много важни неща. Например, много внимателно да им обясниш, че великденските яйца не са декорация. Те трябва да бъдат
строшени преди празника, за да са улеснени възрастните при консумацията им.
Не е честно да накараш внучето си да ти чете приказка /то още не може да чете, но я знае наизуст/ и ти
да заспиш, а разочарованото дете да се опитва да те събуди:” Деди, не слушкаш,
не слушкаш!”
И пак дядото е този, който учи внучето на маймунджулуци.
Разбира се, той ще си понесе последствията, като му се
качват на главата – буквално.
Но това си има и хубава страна. После дядото ще бъде целунат и погален!
И най-хубавото е, че с дядо може играеш в разхвърляната детска стая,
да се смееш,
или ако ти е тъжно и са ти "потънали гемиите" /непонятно за
възрастните защо/ можеш просто да се гушнеш
на топличко до дядо и…
съвсем скоро отново ще си весел, особено пък ако дядо ти направи самолетче от хартия. То е по-ценно от цяла детска стая с играчки!
Вече всичко е наред!
Е, не заслужава ли дядо да има свой ден. Той в момента е недооценен и нейзнайно
защо направо пренебрегнат!
Ами, тогава, нека
всеки ден, в който внучетата и дядо са заедно да бъде негов ден. И няма нужда от един ден в годината, който да е специален, защото – това е
денят на ДЯДО!
