към мен изпращаш със очи,
трепкат, пърхат със крилца,
докосват вътрешните ми стени.
А допирите им са пролетно разлистване
на копнежи, с аромата на цветя,
цъфтящи по лицето, до усмихване,
устните, превръщащи в трева,
в която вятърно нагазваш боса,
със стъпки от червена мекота,
след себе си оставяш захаросани,
кристали от целувчена роса
и шепи от разтварящи се пъпки,
обвити от кристален небосвод,
разбуждам се под меките ти стъпки:
Да бъда пролетна любов!
Автор: Деян Димитров
ПЪСТРО, ЦВЕТНО, ВЕСЕЛО КАТО ПРОЛЕТНА ЛЮБОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар