Цветемира Загорска
Да познаваш човек като Цецо е не просто удоволствие. Той беше Човек с главно "Ч". Бохем и приятел.
Живееше за момента и се радваше на всеки ден. Приятели имаше безброй... Но винаги беше сам. Сам в мислите си и сам в чувствата си. Рисуваше затворен в ателието си и пушеше... Много. Така го помня вечно с цигарата в уста. Рошавата му коса и очилата с дебели стъкла.
Живееше за момента и се радваше на всеки ден. Приятели имаше безброй... Но винаги беше сам. Сам в мислите си и сам в чувствата си. Рисуваше затворен в ателието си и пушеше... Много. Така го помня вечно с цигарата в уста. Рошавата му коса и очилата с дебели стъкла.
Казвам се Цветемира
Загорска и съм дъщеря на един от големите приятели на Чичо Цецо, Петър Петров. Детството ми премина в родното село на
Цветан и баща ми - село Оборище. Смехът
и шегите бяха неизменен негов спътник. Картините, които рисуваше почти винаги
подаряваше на приятелите си. Един
от които е и моя баща. Картините са
собственост на Петър Петров.
Няма коментари:
Публикуване на коментар