ЦВЕТАН ПАНЧОВСКИ - ХУДОЖНИК И ПРИЯТЕЛ

Портрет на Цветан Панчовски 

от брат му Манол Панчовски

На 25.01.2014 год. Цветан Панчовски щеше да празнува своя  юбилей – 60 години..

На 12.04.2014 год.  се навършват 15 години от неговата нелепа смърт.

И двете годишнини изглеждат странно невъзможни. Не може Цецо да бъде на 60, защото е млад, такъв, какъвто го помнят всички, които са негови приятели и до днес. Не може и да не е сред нас, защото неговото присъствие, от картините, които имаме е постоянно. Не може…

Затова малка групичка от неговите приятели решихме да отбележим и двете дати с една виртуална изложба на картини, които притежаваме и удоволствието от които да споделим с много повече хора. Чрез тази публикация искаме да поканим всички, които имат картини, да направят снимки и разкажат поне един спомен за него. Трудно е да разкажеш един спомен, когато имаш много – тогава ни изпратете повече. Изпратете ни и снимки на всички свои картини – независимо колко са големи и с каква техника са рисувани. Желанието ни е тази публикация да бъде споделена от колкото се може повече хора, за да достигне и до тези приятели на Цецо, които не сме успели да намерим, където и да са те – в България или в чужбина. Моля, изпращайте снимки и спомени на електронна поща: p_doldzheva@abv.bg  

Обнадеждени сме, че идеята ни ще бъде добре приета и за да направим голяма  сбирка от картини и разкази – толкова голяма, колкото нашия приятел заслужава като подарък за рождения му ден и да запазим паметта му светла – не само за нас, а и за всички, които ценят неговото изкуство.

СПОМЕНИ И КАРТИНИ НА СЕМ. НИНА И ИВАН РАДУЛОВИ

ЩЕДРОСТТА и ЦЕЦО

от Нина РАДУЛОВА

Изписвам щедро, с главни букви ЦЕЦО - името на Цветан Панчовски, с което го назовавах (и не само аз), по време на срещите ни между приятели, защото той беше ЧОВЕК и ТВОРЕЦ (с главни букви, б.а. ).

Споменът ми за него може да бъде описан само с една дума: „ЩЕДРОСТ“!

Благодарна съм на съдбата, че прояви щедрост и ме срещна с Него - в Машиностроителен комбинат „Оптикоелектрон“, където бяхме колеги в периода 1982-1988 г. Защото, освен с щедрия си ръст и щедрата си фигура (и през ум не му минаваше да отслабне, защото ще изгуби своя чар, б.а.), ЦЕЦО беше олицетворение на щедър дух:

ЩЕДРОСТ в таланта - рисуваше непрекъснато, по всяко време - изключителна енергия и продуктивност в живописта, стенописите, в рисунката и графиката, и още, и още…

ЩЕДРОСТ в интересите - добър събеседник при спонтанно възникнала тема (за приятелството, за музиката и други)…

ЩЕДРОСТ в добротата - винаги готов за приятелите си (дори и когато е изморен, дори и среднощ), винаги в плен на емоцията да дарява...

ЩЕДРОСТ - в пушенето на цигари (по 2-3 кутии на ден марка Mаrlboro), в пиенето на кафе, в безконечните задушевни разговори с приятели, в черпенето със знаменитата троянска ракия…

При една от визитите ни (с моя съпруг Иван) в служебния му апартамент в Жилищен комплекс „Оптикоелектрон“, в хола (хранилище на картини) беше приготвил няколко мащабни платна за тематична изложба по повод Трети март - Освобождението на България. Деликатно се интересуваше дали ни въздействат. Бяха прекрасни! Но аз бях впечатлена от една картина, забутана в ъгъла, която случайно зърнах и тя ме плени с мисълта: „Та това е Надеждата!“ Споделих емоцията си… И когато си тръгнахме (късно в полунощ, б.а.), на вратата ЦЕЦО ни спря, за да ни подари тази картина. Аз се противях. Но той си сложи ръката на сърцето с молба да не го натъжаваме… От тогава с тази надежда, с тази картина „Настроение“ ние сме неразделни, тя е винаги с нас у дома…

 

Друг път беседвахме за поезията и аз споделих, че много харесвам стиховете на Робърт Бърнс (считан за национален поет на Шотландия), но преди всичко „В цъфналата ръж“. Споделям го с Вас, в превод на Владимир Свинтила:

Идейки си запъхтяна 

вечерта веднъж, 

Джени вир-водица стана 

в цъфналата ръж. 

Джени зъзне цяла, Джени 

пламва изведнъж. 

Бърза, мокра до колени, 

в цъфналата ръж. 

Ако някой срещне някой 

в цъфналата ръж 

и целуне този някой 

някого веднъж, 

то нима ще знае всякой 

де, кога веднъж 

някого целувал някой 

в цъфналата ръж? 

Не след дълго, ЦЕЦО пристигна у дома с великолепен подарък - графика по това класическо произведение! Толкова бях и съм щастлива, че „В цъфналата ръж“ е притежание на сем. Радулови. 

Почитател съм на симфоничната музика, ЦЕЦО - също! Харесваната от мен „Рапсодия в синьо“ на Джордж Гершуин (американски композитор и пианист), вдъхновява ЦЕЦО да създаде и ми подари едноименната картина, която е неговата симфония на ЩЕДРОСТТА…

ВИНАГИ ЩЕ БЪДЕ С МЕН!

Иван РАДУЛОВ

Освен голям творец, Цецо беше преди всичко човек и голям приятел, по детски наивен в добротата си, хитроумен и чаровен събеседник, с когото няма как да скучаеш. 

Казвам „беше“, но духът му присъства чрез картините и спомена ежедневно в дома ни. Когато нарисува този портрет, бяхме приседнали на чаша кафе след изморителна командировка в ателието му. Изчезна за секунди и се появи с кадастрон и опаковка маслени пастели. Седна и започна да рисува - спонтанно и със замах. Не знаех какво рисува и реших незабелязано да се измъкна, но гласът му ме спря: „Остани така и не мърдай… Не гледай към гробищата, за там ни е още рано. Гледай по-ведро, ей натам към „Света Богородица“ (параклиса), към боровете и ще видиш какъв портрет ще ти избачкам“. 

И го изрисува, въпреки, че аз едва се държах от умора  - то си личи и от портрета. Цецо умееше да хване не само чертите, но и духът и моментното състояние на човека.

След това духна някакъв фиксаж, за да се задържи пастела, обърна се и рече: „Ванка, ти тая година правиш четирийсе, нали?... Да си жив и здрав поне още два пъти по толкова, пък и аз да те гоня…“.  Не ме догони, но винаги ще бъде с мен!