8-ми МАРТ

Днес е 8-ми март.  Чувствам раздвоена в отношението си към този ден. Искам да съм жена и майка и баба през цялата година - обичана, уважавана и щастлива. Но защо пък да няма и един по-специален ден в годината за засвидетелстване на такова отношение. И се замислих за героите от войните - всеки ден минаваме покрай някой паметник - понякога го забелязваме, понякога не, но на съответния празник отдаваме по-специална почит към тях. Замислих се и за  ежедневните отношения в семейството и с приятелите ни. Чувствата ни са взаимни - и за обичта и за уважението и за щастливите мигове. Ще искам ли да ме уважава човек, когото аз не уважавам? Ще бъда ли щастлива ако близките ми не са? Ще получавам ли обич, ако не давам такава?
Опитах се да си спомня за други  8 мартенски дни. И не си спомних кой знае какво, освен един ден. Работех обществена работа и този ден беше изключително натоварен /няма да навлизам в детайли/ и в ранния следобед, когато всички вече бяха "запразнили"  се чувствах направо изтощена. Прибирах се към дома си с мисълта, че не искам празник - искам само у дома да бъде топло, тихо и спокойно. А когато отворих вратата ме лъхна аромат на сладкиш, беше топло  и звучеше тиха музика. И сега, когато пиша това все още се чувствам както тогава - седнах  и се разплаках. Имах всичко, от което се нуждаех и ми беше трудно да обясня на разтревожените въпроси защо плача. При толкова много получени подаръци и цветя за толкова празници на жената аз помня точно този 8 март - в детайли. Със сигурност е имало и цветя и подарък, но не си ги спомням. Знам, че всеки е щастлив с нещата, които харесва и ако искаш да празнуваш, това ще се случи, ако не искаш да празнуваш - също.
Днес празнувах /за съжаление в отсъствието на много от любимите ми хора/ и не очаквах изненади, а участвах в тях.  Заедно със съпруга ми направихме картичката, с която той ме поздрави. Заедно, защото преди няколко години, когато по силата на обстоятелствата бяхме далече един от друг той запази последния цвят на една орхидея, предназначена за мен и го хербаризира. А сега аз вложих тази орхидея в картичка. И тази картичка няма как да бъде дадена на друг - нейната сантиментална стойност е много висока.

 Сутринта имаше  кафе с приятели, на които благодаря за посещението.
А след това пак заедно със съпруга ми подготвихме обяда.

Това беше моя 8-ми МАРТ. С чаша черевено вино, орхидеи и тиха музика.

А вашия?