СЛЕДПРАЗНИЧНО

Наскоро поетесата Мая Попова представи в Панагюрище своята стихосбирка "Сюжет за пренаписване". Прочете и стихотворение, невключено в стихосбирката, което ме хвана за сърцето, изстиска го, сякаш беше изпрана дреха и го остави без капчица кръв. След това ми подари листа с него.

След шалтера

Готово! Загасих го! Спрях й тока.
Затягам си колана за излитане.
След малко ще съм толкова високо,
че тъмното ще бъде ослепително.
Горите ще са някакви си храсти,
а ручеите - криви магистрали.
Красивият безупречен кадастър
последния ми поглед приковал е.
Поставям очилата - миг, поспри се!
Сънувам ли, наяве ли е, истина?
С цветя там долу някой е написал
отчаяни две думи само: "Писна ни!"
Децата ни - прогонени без време -
оставили са свои отпечатъци!
Виновниците - дявол да ги вземе
ведно с уродливите им придатъци!
Не стига само силно да ви мразя,
че грозно сте ни вписали в сценария.
Проклинам като майка, че съм тази - 
последната, напуснала България!

Аз не искам да съм последната, напуснала България, но децата ни не са тук. И в тихия ни дом празниците са ... празни. За да се спасим от тишината и пустотата се отдаваме на празнични действия и ритуали така, както се прави в очакване да пристигнат децата ти. Бях на църква на Цветница и взех върбови клонки за всички. А за Великден украсих всичко, което успях. Нищо от направеното не споделихме с децата си на живо, но използвам вируалната възможност. Направихме меденки и курабийки.

Боядисахме яйца и нарекохме първите три червени яйца да нашия и техните домове! Нямаше малки деца у дома, затова нарисувах с първото яйце  кръстчета на снимките на внуците си.

А после подредих декорация за двете внучета - пролетна кошничка за момиченцето и влакче за момченцето.

Направих и питка. Наскоро се научих да меся питки и открито се хваля с новото си умение. Поредното съжаление - не я споделихме с децата ни.

Бяхме на църква, посрещнахме приятели на кафе, но самотните празници са много дълги, така че  имах време за още нещо. Като да направя декоративна чашка за яйце, разбира се в любимите цветове на внучката ми.

И пак имах още време - колкото и за декоративна чинийка.

Това е: усилията, които запълниха времето ми, но не и душата ми. За сълзите - ще го спестя. Едва ли ще съм последната  майка, напуснала страната ни, но ако го направя, със сигурност няма и да съм първата.