понеделник, 7 април 2014 г.

ЦВЕТАН ПАНЧОВСКИ - ХУДОЖНИК И ПРИЯТЕЛ 11

Павлинка Долджева


Да издирвам приятели и картини  на Цветан Панчовски за мен се оказа по-леката част за реализация на виртуалната изложба. По-трудната част е писането за него. Притеснявах се дали мога да предам с думи емоционалната обагреност на спомените си. След много колебания бях наясно, че със сигурност няма да успея, но е по-добре да го направя – кратко и така, както мога.
Моите спомени: Цецо и неговото място за всеобитаване – хола на апартамента, затрупан с готови и още незавършени картини, платна и рамки за следващи картини. Когато изгарящата го страст да рисува  изпреварваше доставката на рамки и наличие на платна, правеше това върху вече готови картини. Хола, освен ателие беше и място за много гости. Мирис на бои, кафе, цигари и талант, музиката на Висоцки, като неизменен фон на работата му. Усещане за творец от голяма величина. Винаги съм влизала там с респект, сякаш влизам в храм.
Първият ми подарък от него не беше картина, а музика – касета с песни на Висоцки.
Следващия беше картина.
Във фоайето към столовата на „Оптикоелектрон” имаше изложба на Цецо. Говорейки за нея му казах коя картина харесвам най-много. Той обясни, че картината е собственост и е взета само за изложбата. Гледах тази картина всеки ден, спирах пред нея пак и пак… Беше като обсебване. След няколко месеца изложбата беше заменена с творби от художествената галерия в Пазарджик. А след още няколко месеца Цецо се „самопокани” на рождения ми ден и … ми подари ТАЗИ картина. И за да се спаси от емоционалния ми изблик – разбирайте „сълзи”, директно разпореди: „Дай чук и пирон, защото сам ще я закача, където съм решил.” Не съм променила мястото й до момента. Цецо беше по творчески разсеян, а  този жест беше толкова планиран и организиран, че ме вълнува и до днес. Лентата на подарената касета с Висоцки след много слушания се скъса, но след време намерих  песента, която по неясен за мен начин, винаги съм свързала с картината.


Картината: Зима






Иван Долджев


Трудно ми е да пиша за Цецо – голям художник, голям човек и още по-голямо сърце. Незаменим приятел, след който остава празно място. Познавахме се още като ученици в София, той в художествената гимназия, аз в техникума по електроника.
След идването му в Панагюрище гостуваше на семейството ни и не пропускаше рожден ден. Тази година и двамата станахме на 60. Разликата ни е само 6 дни. Очаквах го да влезе с един специално нарисуван акварел и да каже: „Ще празнуваме ли?”. Само че, аз съм тук, а той наднича към нас от картините си и много се надявам да е щастлив там, където е. Спомените ми с него са много, но ще разкажа случка, която не е свързана с мен, а е за умението му да общува с всички.
Един ден Цецо, недоспал и без настроение сподели, че рисуването не върви и не върви. Липсвал му един нощен приятел. Цецо живееше на първи етаж и рисуваше предимно в нощните часове. Една доста ранна сутрин от прозореца му се чул шум като от хвърлени камъчета. Надникнал, а долу, в тъмното стои мъж. „Кажи, бая?” казва Цецо, а човекът започва да обяснява, че отива да подкарва овце за доене, ама от снощи е без цигари и сега няма откъде да си купи, та потропал на единствения светещ прозорец, с надеждата отвътре да му отвори пушач. Цецо пушеше 100мм Малборо. Запалил цигара, подал я на човека, а той дръпвайки от нея вика: 
 - Немаш ли от наште?
 - Кои са „ваште”? – пита Цецо, а непознатия казва, подсмърчайки от нощния хлад: 
 - Ми, Арда…
 Побъбрали си с баята. Цецо му дава още няколко от своите цигари, поръчал му на другата сутрин пак да чукне на прозореца и човека си тръгнал
На другата сутрин чука на прозореца, а Цецо му подава кутия Арда със заръката утре отново да намине. Пак побъбрали и… така няколко нощи. Явно на човека смяната да подкарва овцете e  свършила и една нощ не почукал. Цецо не рисува – чака почукване, но няма. Няма и на следващата нощ: „Чакам го и не мога да рисувам. Много ми липсва приказката с него”. Питахме го, какво толкова са си говорили, а той: „Много убав човек и си немаше цигари.”
Такъв беше Цецо!
И ми липсва!


Слънчоглед


Младост



Триптих


Няма коментари:

Публикуване на коментар