Благодаря на Пепа и Таня, които ни позволиха да се докоснем до света на техните спомени, снимки и картини.
Таня Машева
Цако - така наричахме това малко и лъчезарно момченце с
чаровна усмивка. Много са детските спомени от игрите и ваканциите, през които
идваше в Панагюрище. Всички го заобикаляхме и искахме да си играем с това
интересно гостенче. Той – Цако, порасна, но и от София и от Съюза отделяше време да погостува.
Когато възрастните сядаха край трапезата
и се отдаваха на раздумки, Цецо вземаше лист и молив и един по един скицираше
всички. На нас – неговите приятели и
роднини разказваше истории от живота си в София, от престоя си в Съюза. Така
беше и като студент, и после, и след това… и винаги. Кога се качил в самолета, а ютията в
квартирата включена… Кога с интерес разглежда Ленинград до срещата си с
електрически стълб… А в Троян заради
употреба на заразена вода в болницата стоял на диета ”Ооо”.
Запазил чаровната детска усмивка, съхранил добротата и
човечността, обогатен от голямото изкуство той беше винаги душата на
компанията. Тичаше с по няколко джезвета в ръка и ни черпеше щедро с кафе,
разкази, усмивки и доброта. Макар, че на тапетите в апартамента пишеше “Блажена
леност” той не показваше такава. ГОЛЯМ ЧОВЕК, ГОЛЯМ ТВОРЕЦ, ГОЛЯМ ПРИЯТЕЛ,
ДОБЪР РОДСТВЕНИК!
Много ни липсваш, Цецо! Ти остави толкова спомени, красота, доброта!
Няма коментари:
Публикуване на коментар