По стъклото се стича
в прозрачно пробуждане утрото,
в синьо-бяло облечено.
В бяло-синя одежда
денят се протяга лениво-
бяло-синьо обречен е.
В синьо-бялото,
още сънено, лунно небе,
синьо-бяло целуват се облаци.
Несъбудено,
сънно проплаква дете,
после в синьо и бяло
заспива отново.
Тихо в мене
във синьо и бяло танцува море
и ме милват
във синьо и бяло вълните му.
В мене зрее копнежа
за лятно небе,
с синьо-бялата ленност
на дните му...
HRISTAM от АБФ форум2008 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар