четвъртък, 1 май 2014 г.
понеделник, 28 април 2014 г.
ЦВЕТАН ПАНЧОВСКИ - ХУДОЖНИК И ПРИЯТЕЛ 17
С благодарност към ЧАВДАР РАШКОВ, който не живее в Панагюрище, но организира снимането на неговата картина - спомен от ЦВЕТАН ПАНЧОВСКИ!
четвъртък, 24 април 2014 г.
ЦВЕТНО
Облаци и дъжд, дъжд, дъжд... Вали като в "Сто години самота" на Габриел Гарсия Маркес, светла му памет! Тук вали разплакано а на мене ми се иска да ми е цветно, цветно. Направих го. Нека ви е цветно, независимо от всичко!
вторник, 22 април 2014 г.
СЛЕДПРАЗНИЧНО
Наскоро поетесата Мая Попова представи в Панагюрище своята стихосбирка "Сюжет за пренаписване". Прочете и стихотворение, невключено в стихосбирката, което ме хвана за сърцето, изстиска го, сякаш беше изпрана дреха и го остави без капчица кръв. След това ми подари листа с него.
След шалтера
Готово! Загасих го! Спрях й тока.
Затягам си колана за излитане.
След малко ще съм толкова високо,
че тъмното ще бъде ослепително.
Горите ще са някакви си храсти,
а ручеите - криви магистрали.
Красивият безупречен кадастър
последния ми поглед приковал е.
Поставям очилата - миг, поспри се!
Сънувам ли, наяве ли е, истина?
С цветя там долу някой е написал
отчаяни две думи само: "Писна ни!"
Децата ни - прогонени без време -
оставили са свои отпечатъци!
Виновниците - дявол да ги вземе
ведно с уродливите им придатъци!
Не стига само силно да ви мразя,
че грозно сте ни вписали в сценария.
Проклинам като майка, че съм тази -
последната, напуснала България!
Затягам си колана за излитане.
След малко ще съм толкова високо,
че тъмното ще бъде ослепително.
Горите ще са някакви си храсти,
а ручеите - криви магистрали.
Красивият безупречен кадастър
последния ми поглед приковал е.
Поставям очилата - миг, поспри се!
Сънувам ли, наяве ли е, истина?
С цветя там долу някой е написал
отчаяни две думи само: "Писна ни!"
Децата ни - прогонени без време -
оставили са свои отпечатъци!
Виновниците - дявол да ги вземе
ведно с уродливите им придатъци!
Не стига само силно да ви мразя,
че грозно сте ни вписали в сценария.
Проклинам като майка, че съм тази -
последната, напуснала България!
Аз не искам да съм последната, напуснала България, но децата ни не са тук. И в тихия ни дом празниците са ... празни. За да се спасим от тишината и пустотата се отдаваме на празнични действия и ритуали така, както се прави в очакване да пристигнат децата ти. Бях на църква на Цветница и взех върбови клонки за всички. А за Великден украсих всичко, което успях. Нищо от направеното не споделихме с децата си на живо, но използвам вируалната възможност. Направихме меденки и курабийки.
Боядисахме яйца и нарекохме първите три червени яйца да нашия и техните домове! Нямаше малки деца у дома, затова нарисувах с първото яйце кръстчета на снимките на внуците си.
А после подредих декорация за двете внучета - пролетна кошничка за момиченцето и влакче за момченцето.
Направих и питка. Наскоро се научих да меся питки и открито се хваля с новото си умение. Поредното съжаление - не я споделихме с децата ни.
Бяхме на църква, посрещнахме приятели на кафе, но самотните празници са много дълги, така че имах време за още нещо. Като да направя декоративна чашка за яйце, разбира се в любимите цветове на внучката ми.
И пак имах още време - колкото и за декоративна чинийка.
Това е: усилията, които запълниха времето ми, но не и душата ми. За сълзите - ще го спестя. Едва ли ще съм последната майка, напуснала страната ни, но ако го направя, със сигурност няма и да съм първата.
четвъртък, 17 април 2014 г.
понеделник, 14 април 2014 г.
СИНЬО - БЯЛО МЕЧТАНИЕ
По стъклото се стича
в прозрачно пробуждане утрото,
в синьо-бяло облечено.
В бяло-синя одежда
денят се протяга лениво-
бяло-синьо обречен е.
В синьо-бялото,
още сънено, лунно небе,
синьо-бяло целуват се облаци.
Несъбудено,
сънно проплаква дете,
после в синьо и бяло
заспива отново.
Тихо в мене
във синьо и бяло танцува море
и ме милват
във синьо и бяло вълните му.
В мене зрее копнежа
за лятно небе,
с синьо-бялата ленност
на дните му...
HRISTAM от АБФ форум2008 г.
петък, 11 април 2014 г.
ЦВЕТАН ПАНЧОВСКИ - ХУДОЖНИК И ПРИЯТЕЛ 15
12.04.2014 г.
ЗДРАВЕЙ ПРИЯТЕЛЮ!
До днес събрахме и публикувахме 62 твои произведения. Много ли е, малко ли е? Много, защото го направихме само за един месец. Малко, защото си оставил безброй прекрасни неща след себе си. Имаме събрани още и да събираме още.
Където и да си, ние те помним.
Липсваш ни.
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ТИ ПАМЕТ!
Автопортрети на Цветан Панчовски
Абонамент за:
Публикации (Atom)
