БАБА МАРТА 2019

Мартеничката, която носи берекет и дори можете да си я сготвите!!!

НА ЕДНА КРАСИВА ЖЕНА

НАДЕЖДА

Една жена премина и остави
следа от най-прекрасния парфюм,
със нотки на жасмин и на дъбрави.
Видях как той проследи я на ум.

Обърна главата си след нея,
изпил снагата, стройните крака,
събудил се от сънната апнея, 
да я запомни винаги така.

Ще се разминат - повече от ясно.
На спирката тя хвана автобус,
но самотата вече му е тясна
и като фас е - със горчив привкус.

Ще мисли ден, и два, и три за нея.
Ще хване към забравата й влак.
Тя като стара снимка ще бледнее.
А може би ще мине утре пак?

В СИНЬО:

ПРОЛЕТ

 

20.032018 г. 

Тази нощ пролетта дойде снежно бяла, а на сутринта синьо-слънчева. И надеждата за пролетно възраждане оживя!

ПАНО

ТЯ

На фрезии ухае и през зимата,
не я прекършват лесно ветровете.
На "ти" е и със прозата, и с римата,
умело съчетава цветовете.
Далечна или топла и утробна,
умее да лекува мъжки рани;
да бъде и практична, и удобна.
Да тръгне знае или да остане.
Тя сякаш има ключ за всички брави;
в душата си е вярна като куче.
Прощава, но не може да забрави -
залитнал, се моли да не научи.
Тя знае и сама да оцелява,
но служи, утешава и обича.
Очите и се смеят и прощава
на този, който с поглед я съблича
Да каже "извинявай" не пропуска;
тя има в арсенала две и двеста.
Дори да е на плодова закуска,
тя може планините да премества.
Умее в празник делник да превръща;
когато си на дъното, те вдига.
Не ѝ тежи - върти умело къща.
"Обичам те" кажи, това и стига.

Цветанка Ангелова

СЕЗОНА НА ДАНТЕЛАТА

От самотата си плета дантела...Развивам две кълбета с тишина. Преливащи от синьо - сиво в черно те пръстите ми багрят със петна..

. 
По нишките и мислите ми бягат провират се през бримки и възли. Дантелата прилича на очакване планетата ми да се промени... 

Да скъса хоризонта ми лисица и роза да разпръсне аромат. За кратко да ми погостува принцът и някак да ме върне в младостта,

 
която във бутилка безадресна обиколила три пъти света, днес акостира в брюкселска дантела и две кълбета сива тишина...

Дочка Василева

АНГЕЛИ

Ангел

11

По-неуловим от мисъл,
ангелът наминал снощи.
Върху въздуха написал:
„Стой тук. Рано ти е още.“

От леглото ми откраднал
две безсъния, за спомен.
И едно перце му паднало.
И един копнеж огромен

във съня ми се заселил,
за да знам какво сънувам.
Той допълнил: „Я по-смело!
Явно е, че съществувам!”

И излязъл през стъклото,
гладко, без да се пореже.
Стъпвал над снега, защото
знаел, че снегът е нежен.

И защото ще го чакам,
и във знак, че ме наглежда,
той разопаковал в мрака
няколко звезди надежда.

Мария Донева

ПРЕДКОЛЕДНО НАСТРОЕНИЕ

Дъх на канела и греяно вино.

Коледни свещи и топли чорапи.

Пламък в камината, блестяща елха.

Светли усмивки, щастливи лица.

Коледно ми е!