ПАНО

ТЯ

На фрезии ухае и през зимата,
не я прекършват лесно ветровете.
На "ти" е и със прозата, и с римата,
умело съчетава цветовете.
Далечна или топла и утробна,
умее да лекува мъжки рани;
да бъде и практична, и удобна.
Да тръгне знае или да остане.
Тя сякаш има ключ за всички брави;
в душата си е вярна като куче.
Прощава, но не може да забрави -
залитнал, се моли да не научи.
Тя знае и сама да оцелява,
но служи, утешава и обича.
Очите и се смеят и прощава
на този, който с поглед я съблича
Да каже "извинявай" не пропуска;
тя има в арсенала две и двеста.
Дори да е на плодова закуска,
тя може планините да премества.
Умее в празник делник да превръща;
когато си на дъното, те вдига.
Не ѝ тежи - върти умело къща.
"Обичам те" кажи, това и стига.

Цветанка Ангелова

СЕЗОНА НА ДАНТЕЛАТА

От самотата си плета дантела...Развивам две кълбета с тишина. Преливащи от синьо - сиво в черно те пръстите ми багрят със петна..

. 
По нишките и мислите ми бягат провират се през бримки и възли. Дантелата прилича на очакване планетата ми да се промени... 

Да скъса хоризонта ми лисица и роза да разпръсне аромат. За кратко да ми погостува принцът и някак да ме върне в младостта,

 
която във бутилка безадресна обиколила три пъти света, днес акостира в брюкселска дантела и две кълбета сива тишина...

Дочка Василева

АНГЕЛИ

Ангел

11

По-неуловим от мисъл,
ангелът наминал снощи.
Върху въздуха написал:
„Стой тук. Рано ти е още.“

От леглото ми откраднал
две безсъния, за спомен.
И едно перце му паднало.
И един копнеж огромен

във съня ми се заселил,
за да знам какво сънувам.
Той допълнил: „Я по-смело!
Явно е, че съществувам!”

И излязъл през стъклото,
гладко, без да се пореже.
Стъпвал над снега, защото
знаел, че снегът е нежен.

И защото ще го чакам,
и във знак, че ме наглежда,
той разопаковал в мрака
няколко звезди надежда.

Мария Донева

ПРЕДКОЛЕДНО НАСТРОЕНИЕ

Дъх на канела и греяно вино.

Коледни свещи и топли чорапи.

Пламък в камината, блестяща елха.

Светли усмивки, щастливи лица.

Коледно ми е!

БЪДИ

Бъди

Бъди за мене изворът във суша,
и даже моя съвест и мерило;
един човек, готов да ме изслуша        
когато ми е тъжно и унило.

Бъди за мен запалена свещица,
когато вън - със нож да режеш мрака.
Бъди за мен онази бяла птица,
която всеки в болката си чака.

Дори несъвършен и много грешен,
без синя кръв, с мазоли по ръцете,
понякога наивен или смешен.
Такъв бъди! Измивам ти нозете.

Цветанка Ангелова

ХУБАВА ЖЕНА 2

ПРЕРОДЕНА

Откривам те, забравила студа,

и времето, и хората, и свяна.

Живота си започвам да редя

отново като книга разпиляна.

Окичих се със нови цветове,

до неотдавна вишна осланена.

Простила съм на всички врагове,

за тебе да осъмна преродена.

Цветанка Ангелова

ХУБАВА ЖЕНА

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

....................

Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.

Христо Фотев