Бялото кокиче
Слънцето зад облаци
блести,
от зимен сън Земята
става
и къпе се със първите
лъчи...
Кокиченце глава
подава.
То стопля ни душите
с погледа си
чист и бял.
Събуждат се мечтите,
топи се снежният
воал.
Евгения Иванова
Това са моите хартиени кокичета в хартиена вазичка
Няма коментари:
Публикуване на коментар