БИЖУТА ОТ ХАРТИЯ 12

НЕКА ДА Е ЛЯТО!

БИЖУТА ОТ ХАРТИЯ 11

Морето, морето...

БИЖУТА ОТ ХАРТИЯ 10

Ще взема краски от зората,
от пролетния дъжд – дъха,
от хиляди цветенца пъстротата,
от птици сладкогласни песента,

от нежната дантела на дъгата,
от прохладата на буйния поток,
от слънцето ще взема топлотата,
от нощното небе – покой дълбок,

от вятъра ще взема повей нежен,
от залеза – червен светлик,
безкрая син на океан безбрежен,
от бурята пък – мощен вик... 

Божидара Ангелова, Кърджали

БИЖУТА ОТ ХАРТИЯ 9

ПЪСТРА РОКЛЯ, ШАПКА С ЦВЕТЕ,

ГРЕБЕН БЯЛ – ВЪЛНА В МОРЕТО.

БРИЗ В КОСИТЕ, ТОПЪЛ ПЯСЪК,

МОКРИ СТЪПКИ, СЛЪНЧЕВ БЛЯСЪК!

БЛАГОДАРЯ!

ДНЕС, ЗА КРАТКИЯ СИ ЖИВОТ, БЛОГЪТ МИ ПОЛУЧИ 3000-ТО СИ ПОСЕЩЕНИЕ!
БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ, КОИТО СЛЕДЯТ МОИТЕ ПУБЛИКАЦИИ И  НА ВСИЧКИ, КОИТО ГИ СПОДЕЛЯТ.  ПОЖЕЛАВАМ СИ, СЛЕДВАЩИТЕ ПУБЛИКАЦИИ ДА НОСЯТ ПОВЕЧЕ УДОВОЛСТВИЕ НА НАСТОЯЩИТЕ И БЪДЕЩИ ПОСЕТИТЕЛИ!

Съвършенството на живота в природата!

Моят пореден опит да пресъздам една макар и

нищожна частица  от това съвършенство чрез хартията.

ЧУВСТВА, ЛЕКИ И НЕУЛОВИМИ

ЧУВСТВА

Има чувства, леки и неуловими
Като дъха на снега, на мъзгата.
Те се разпръскват, преди да си им дал име,
Но ти помниш смътно аромата им.
Има чувства, гъсти като смолата,
Дето капе под брадвата на дърваря.
Те лежат векове под земята
И се превръщат в камъни кехлибарени.
Има чувства, горчиви като пелина,
Чувства – ярки като светкавици нощни…
В черупките на словата застинали,
Те и след мен ще живеят още.

СТАНКА ПЕНЧЕВА

БИЖУТА ОТ ХАРТИЯ 8

МОЖЕ

Може да съм леко некрасива.

Може да съм лоша в труден ден

и да мятам думи гневни.

Може да съм звяр неукротен.

Може да съм невъзможна и сърдита.

Може да съм облак градоносен.

Но зад мене слънце ще изгрее

миговете ледени да стопли.

Може да те предизвиквам.

Може страсти да възкръсват.

И тогава вече отмалял,

както знам да те извайвам.

Може да съм песничка за мъката,

за неволята и още нещо…

Но зад мене радост се промъква

животворен извор да напие.

Може да съм босонога участ.

Може да пристъпвам върху огън.

Ала както брашното през сито,

тъй да сеем мигове от обич.

Нина Радулова